Прелюдия
Просто не знаят къде да се спрат, зажаднели очите ми,
от очите ти минават на устните, после – косите ти.
Коя част от лицето насреща ми първо да любят –
ще се спрат на една, но за друга веднага тъгуват.
Ще ги затворя затуй и ще пия ликът ти със пръсти,
ще рисувам по теб с докосване от нежност и лъст.
И щом е нетърпимо желанието да усетя вкуса ти,
ще отворя очи и ще утоля моите с твоите устни.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Надежда Тошкова Todos los derechos reservados
