11 ene 2018, 23:41

Премръзнало птиче 

  Poesía » De amor
678 2 6

 

За счупени животи не намерих

лепило. Счупеното много ме боли.

Сподавен вик – прекършено доверие...

и без мечти. А друго искахме, нали?

 

В мига, когато паднат всички маски,

остава ли ни нещо от каквото бе?

Нощта обгръща в меки сенки с ласка

бездомен, звяр, дете... и цялото небе.

 

Наоколо е черно, сиво... Бихме

били щастливи, най-щастливи на света.

Но се смалявам до полуда тиха,

а в мен вали, вали... вали от самота.

 

Едно премръзнало от болка птиче

наднича, в погледа ми скрито. Погледни –

то пита как сега да те обичам?

Не знам. Но знам, че в теб са моите следи.

 

© Цвети Йорданова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??