Премръзнало птиче
За счупени животи не намерих
лепило. Счупеното много ме боли.
Сподавен вик – прекършено доверие...
и без мечти. А друго искахме, нали?
В мига, когато паднат всички маски,
остава ли ни нещо от каквото бе?
Нощта обгръща в меки сенки с ласка
бездомен, звяр, дете... и цялото небе.
Наоколо е черно, сиво... Бихме
били щастливи, най-щастливи на света.
Но се смалявам до полуда тиха,
а в мен вали, вали... вали от самота.
Едно премръзнало от болка птиче
наднича, в погледа ми скрито. Погледни –
то пита как сега да те обичам?
Не знам. Но знам, че в теб са моите следи.
© Цвети Йорданова All rights reserved.
