Премълчано

sandra_19_84 (Александра Георгиева)
94 129

19 abr 2020, 13:59

Poesía » De amor

579 1 1

Не исках много. Просто капчица нежност,
да ми бъдеш опора. Да ти бъда мечта.
Не можа да се случиш, беше ти трудно
Да обичаш до болка, да желаеш една.

Ти правиш се на силен. Стреляш с думи отровни,
а на мен ми е някак безразлично от това.
Уморих се, признавам, да се чувствам виновна ,
Че съм жива, наивна...и само теб пожелах.

Ето, давай, да видим - колко можеш ти още
Да издигаш прегради, изоставяш сама...
Аз съм силна и знам - ще живея без тебе,
но без мен ти ще можеш ли? Помисли си сега.

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

yanakemer (Олга Дамянова)

2020-04-19T19:33:32+03:00

Мълчанието все някога прелива и се отприщва болката стаена. Чудесен стих в чийто край съзирам силата на жената, която си знае цената. Поздравления дръж здраво!