sandra_19_84 (Александра Георгиева)
94 129
19.04.2020 г., 13:59 ч.

Премълчано 

  Поезия » Любовна
561 1 1

Не исках много. Просто капчица нежност,
да ми бъдеш опора. Да ти бъда мечта.
Не можа да се случиш, беше ти трудно
Да обичаш до болка, да желаеш една.

Ти правиш се на силен. Стреляш с думи отровни,
а на мен ми е някак безразлично от това.
Уморих се, признавам, да се чувствам виновна ,
Че съм жива, наивна...и само теб пожелах.

Ето, давай, да видим - колко можеш ти още
Да издигаш прегради, изоставяш сама...
Аз съм силна и знам - ще живея без тебе,
но без мен ти ще можеш ли? Помисли си сега.

© Александра Георгиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Мълчанието все някога прелива и се отприщва болката стаена. Чудесен стих в чийто край съзирам силата на жената, която си знае цената. Поздравления дръж здраво!
Предложения
: ??:??