rudin (Иван Христов)
858 1444
25 abr 2011, 14:30

Премълчавани думи 

  Poesía » De amor
1084 0 15

Ти си моята сянка пътуваща

и си вечно на пътя орисана.

Надалеч ли си – тихо тъгувам,

че в аурата моя си вписана.

 

Искам с теб към морето да свърна,

от високия бряг да надникна

за да видя вълната забързана

как в скалистата твърд се раздипля.

 

При владетел в Тракийска могила

с колесницата златна погребан.

На пустинята в пясъчна гибла,

в пирамидите с острия гребен.

 

Или островът в палмите сгушен

дето отливът мокрите черги

с километри оставя на суша

със звезди, раковини и перли.

 

И към ада накрая да тръгнеш –

твойте стъпки ще следвам тъй верен.

Със ракета във полет ли зъзнеш,

пак със теб ще съм в космоса черен.

 

Аз ще чакам мига си, когато

ти ще слезеш от своето стреме

да окача верижката златна –

премълчавани думи за тебе.

© Иван Христов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??