rudin (Иван Христов)
858 1444
Apr 25, 2011, 2:30 PM

Премълчавани думи 

  Poetry » Love
1085 0 15

Ти си моята сянка пътуваща

и си вечно на пътя орисана.

Надалеч ли си – тихо тъгувам,

че в аурата моя си вписана.

 

Искам с теб към морето да свърна,

от високия бряг да надникна

за да видя вълната забързана

как в скалистата твърд се раздипля.

 

При владетел в Тракийска могила

с колесницата златна погребан.

На пустинята в пясъчна гибла,

в пирамидите с острия гребен.

 

Или островът в палмите сгушен

дето отливът мокрите черги

с километри оставя на суша

със звезди, раковини и перли.

 

И към ада накрая да тръгнеш –

твойте стъпки ще следвам тъй верен.

Със ракета във полет ли зъзнеш,

пак със теб ще съм в космоса черен.

 

Аз ще чакам мига си, когато

ти ще слезеш от своето стреме

да окача верижката златна –

премълчавани думи за тебе.

© Иван Христов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??