Премълчавани думи
Ти си моята сянка пътуваща
и си вечно на пътя орисана.
Надалеч ли си – тихо тъгувам,
че в аурата моя си вписана.
Искам с теб към морето да свърна,
от високия бряг да надникна
за да видя вълната забързана
как в скалистата твърд се раздипля.
При владетел в Тракийска могила
с колесницата златна погребан.
На пустинята в пясъчна гибла,
в пирамидите с острия гребен.
Или островът в палмите сгушен
дето отливът мокрите черги
с километри оставя на суша
със звезди, раковини и перли.
И към ада накрая да тръгнеш –
твойте стъпки ще следвам тъй верен.
Със ракета във полет ли зъзнеш,
пак със теб ще съм в космоса черен.
Аз ще чакам мига си, когато
ти ще слезеш от своето стреме
да окача верижката златна –
премълчавани думи за тебе.
© Иван Христов All rights reserved.
