Пренасищане
Какво още искаш да ти дам -
ограби ме, взе от мене всичко,
сега опустошаваш моя храм
и милост нямаш даже мъничко.
Аз виждам - вече съм ти чужда,
не искаш моя плам във здрача,
аз чувствам - сега не съм ти нужна,
не ме търпиш дори когато плача.
А как тъй бързо се насити -
очите ти ме стрелкат със омраза,
омразни са ти моите черти,
дори прегръдка ми отказа!!!
Не убивай чувствата с ненужна ревност,
интриги замъглят ти ума,
не говори със тази нервност,
не се поддавай на страха!
Да ме обичаш не ще те насилвам,
щом за тебе нищо аз не знача,
аз искам само да те помилвам
и ще си тръгна, дори вече няма да плача!
© Христина Димитрова Todos los derechos reservados