2 июн. 2009 г., 21:14

Пренасищане

1.2K 1 0


Пренасищане


Какво още искаш да ти дам -

ограби ме, взе от мене всичко,

сега опустошаваш моя храм

и милост нямаш даже мъничко.

 

Аз виждам - вече съм ти чужда,

не искаш моя плам във здрача,

аз чувствам - сега не съм ти нужна,

не ме търпиш дори когато плача.

 

А как тъй бързо се насити -

очите ти ме стрелкат със омраза,

омразни са ти моите черти,

дори прегръдка ми отказа!!!

 

Не убивай чувствата с ненужна ревност,

интриги замъглят ти ума,

не говори със тази нервност,

не се поддавай на страха!

 

Да ме обичаш не ще те насилвам,

щом за тебе нищо аз не знача,

аз искам само да те помилвам

и ще си тръгна, дори вече няма да плача!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христина Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...