Jun 2, 2009, 9:14 PM

Пренасищане

  Poetry » Love
1.2K 1 0


Пренасищане


Какво още искаш да ти дам -

ограби ме, взе от мене всичко,

сега опустошаваш моя храм

и милост нямаш даже мъничко.

 

Аз виждам - вече съм ти чужда,

не искаш моя плам във здрача,

аз чувствам - сега не съм ти нужна,

не ме търпиш дори когато плача.

 

А как тъй бързо се насити -

очите ти ме стрелкат със омраза,

омразни са ти моите черти,

дори прегръдка ми отказа!!!

 

Не убивай чувствата с ненужна ревност,

интриги замъглят ти ума,

не говори със тази нервност,

не се поддавай на страха!

 

Да ме обичаш не ще те насилвам,

щом за тебе нищо аз не знача,

аз искам само да те помилвам

и ще си тръгна, дори вече няма да плача!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христина Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...