2.06.2009 г., 21:14

Пренасищане

1.2K 1 0


Пренасищане


Какво още искаш да ти дам -

ограби ме, взе от мене всичко,

сега опустошаваш моя храм

и милост нямаш даже мъничко.

 

Аз виждам - вече съм ти чужда,

не искаш моя плам във здрача,

аз чувствам - сега не съм ти нужна,

не ме търпиш дори когато плача.

 

А как тъй бързо се насити -

очите ти ме стрелкат със омраза,

омразни са ти моите черти,

дори прегръдка ми отказа!!!

 

Не убивай чувствата с ненужна ревност,

интриги замъглят ти ума,

не говори със тази нервност,

не се поддавай на страха!

 

Да ме обичаш не ще те насилвам,

щом за тебе нищо аз не знача,

аз искам само да те помилвам

и ще си тръгна, дори вече няма да плача!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...