Сива къща със зелена морава,
сив покрив и крива ограда.
Геран и обрасла пътека
в двора познат от памтивека.
Затварям очи и пак крача смело
по калните пътища на моето село,
но само мечтая за този уют...
тръгнала съм "навън" да се уча на труд.
И не, че не зная що е лопата...
тръгнах да диря по-добра заплата!
Майка оставих да превива гръб
и да плаче, милата, да вие от скръб,
че нейното чедо не намери утеха...
да продава здравето си за една монета.
Е... тук го търгувам за две
и постоянно си казвам, че е по-добре.
Пак затварям очи и разглеждам двора,
пак притичвам и до обора,
сега обхождам лозята,
а след малко ще доя козата.
Нито парите, нито успеха
не ми носят такава утеха
както родната стряха и майката мила,
те единствени ми дават сила
да се боря и света да обърна
за тях и скоро да се завърна.
Всички лица и събития са измислени.
© Слънчев Копнеж Todos los derechos reservados
истинско и вълнуващо..