Nov 23, 2013, 8:15 PM

Пренасяне

  Poetry » Other
537 0 1


Сива къща със зелена морава,
сив покрив и крива ограда.
Геран и обрасла пътека
в двора познат от памтивека.
Затварям очи и пак крача смело
по калните пътища на моето село,
но само мечтая за този уют...
тръгнала съм "навън" да се уча на труд. 
И не, че не зная  що е лопата...

тръгнах да диря по-добра заплата!
Майка оставих да превива гръб
и да плаче, милата, да вие от скръб,

че нейното чедо не намери утеха...

да продава здравето си за една монета.
Е... тук го търгувам за две 
и постоянно си казвам, че е по-добре.
Пак затварям очи и разглеждам двора,
пак притичвам и до обора,

сега обхождам лозята,

а след малко ще доя козата.
Нито парите, нито успеха
не ми носят такава утеха
както родната стряха и майката мила,
те единствени ми дават сила
да се боря и света да обърна
за тях и скоро да се завърна.

Всички лица и събития са измислени.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Слънчев Копнеж All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...