irindaa (Ирина)
28 60
4 jul 2007, 16:58

Преобличане 

  Poesía
719 0 5
Графитът ми нащърбва небосвода
с цвят на сгърчени зеници.
Проклятието на женската природа?
Да се облича като годеница,
преди да е усетила обичане...
Какъв живот! На преобличания.
А дрехите така ще си приличат.
С джобове, препълнени с надежда
и с касови бележки - за помилване,
и с кръпчици, които ще разреждат
преломите на свидните насилвания,
когато се самоизричаме.
Да, дрехите ужасно си приличат.
И само ние сме различните...

© Ирина Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Удоволствие е да вляза в мелодията и емоцията на стиховете ти, скритата мисъл, предизвикателството ти в контекста...Спирам с анализа.
    В отговор конкретно на това усещане се сещам за една моя любима песен на Селин Дион. В превод:
    "Хората си остават деца, не порастват, а само навличат дрехите на възрастен..."

  • интересен стих!
    браво!
  • Браво-с пожелание за повече джобове
  • И хубаво е , че различни сме.Хубаво , Ирина, хубаво.
  • Много добре!
Propuestas
: ??:??