Графитът ми нащърбва небосвода с цвят на сгърчени зеници. Проклятието на женската природа? Да се облича като годеница, преди да е усетила обичане... Какъв живот! На преобличания. А дрехите така ще си приличат. С джобове, препълнени с надежда и с касови бележки - за помилване, и с кръпчици, които ще разреждат преломите на свидните насилвания, когато се самоизричаме. Да, дрехите ужасно си приличат. И само ние сме различните...
Удоволствие е да вляза в мелодията и емоцията на стиховете ти, скритата мисъл, предизвикателството ти в контекста...Спирам с анализа.
В отговор конкретно на това усещане се сещам за една моя любима песен на Селин Дион. В превод:
"Хората си остават деца, не порастват, а само навличат дрехите на възрастен..."
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
В отговор конкретно на това усещане се сещам за една моя любима песен на Селин Дион. В превод:
"Хората си остават деца, не порастват, а само навличат дрехите на възрастен..."