Преобличане

Poetry

1K 0 5

Графитът ми нащърбва небосвода
с цвят на сгърчени зеници.
Проклятието на женската природа?
Да се облича като годеница,
преди да е усетила обичане...
Какъв живот! На преобличания.
А дрехите така ще си приличат.
С джобове, препълнени с надежда
и с касови бележки - за помилване,
и с кръпчици, които ще разреждат
преломите на свидните насилвания,
когато се самоизричаме.
Да, дрехите ужасно си приличат.
И само ние сме различните...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Румена (Румена Румена)

Удоволствие е да вляза в мелодията и емоцията на стиховете ти, скритата мисъл, предизвикателството ти в контекста...Спирам с анализа.
В отговор конкретно на това усещане се сещам за една моя любима песен на Селин Дион. В превод:
"Хората си остават деца, не порастват, а само навличат дрехите на възрастен..."

2007-07-28T20:01:44+03:00
Бисерче (Бистра Малинова)

интересен стих!
браво!

2007-07-04T21:14:38+03:00
olga (Олга Христова)

Браво-с пожелание за повече джобове

2007-07-04T17:28:19+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

И хубаво е , че различни сме.Хубаво , Ирина, хубаво.

2007-07-04T17:17:34+03:00
aranhuez (Нели)

Много добре!

2007-07-04T17:06:34+03:00