Jane_d (Деси Инджева)
124 4433
28 sept 2007, 12:59

ПРЕОБРАЗЯВАНЕ 

  Poesía
731 0 28
 

Разбиваш на атоми тази вселена,

която изграждах с фалшиви слова...

Изцеждайки в опити дъх да отнема,

на стонове прашни от тъмни дела...

Очите си даваш ми... за да прогледна,

във миг огледален порочния грях...

Обтегнал безпаметно мисъл нетленна,

в която изгубих се! Не оцелях...

А колко се борих с призраци неми,

мъчително виещи там, в пепелта...

Възкръсвайки бавно, в безумност поеми

безплодно се раждат... нюанси тъга!

Усещаше всичко във мен отшумяло,

изгубено в празен акорд тишина...

И времето в сънища някак е спряло,

пропито от минала, глуха вина...

Часовник отмерва във такт тишината,

изпълва секунди със празна следа...

И твоят дъх, тихо звучащ в самотата,

изтича, притихвайки, след есента...

И още се бориш... непримиримо,

със всички поличби, покълнали в мен.

Изчезна страха ми... необяснимо,

тъй както обсеби незрящия ден...

Повярвай, че искам да спра да немея

и взор да изгубя в небесната шир...

В едно със крилата ти аз да се слея,

частица нетленна във звезден всемир.


...

© Деси Инджева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??