ПРЕОБРАЗЯВАНЕ
Разбиваш на атоми тази вселена,
която изграждах с фалшиви слова...
Изцеждайки в опити дъх да отнема,
на стонове прашни от тъмни дела...
Очите си даваш ми... за да прогледна,
във миг огледален порочния грях...
Обтегнал безпаметно мисъл нетленна,
в която изгубих се! Не оцелях...
А колко се борих с призраци неми,
мъчително виещи там, в пепелта...
Възкръсвайки бавно, в безумност поеми
безплодно се раждат... нюанси тъга!
Усещаше всичко във мен отшумяло,
изгубено в празен акорд тишина...
И времето в сънища някак е спряло,
пропито от минала, глуха вина...
Часовник отмерва във такт тишината,
изпълва секунди със празна следа...
И твоят дъх, тихо звучащ в самотата,
изтича, притихвайки, след есента...
И още се бориш... непримиримо,
със всички поличби, покълнали в мен.
Изчезна страха ми... необяснимо,
тъй както обсеби незрящия ден...
Повярвай, че искам да спра да немея
и взор да изгубя в небесната шир...
В едно със крилата ти аз да се слея,
частица нетленна във звезден всемир.
...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деси Инджева Всички права запазени
