ПРЕОБРАЗЯВАНЕ
Разбиваш на атоми тази вселена,
която изграждах с фалшиви слова...
Изцеждайки в опити дъх да отнема,
на стонове прашни от тъмни дела...
Очите си даваш ми... за да прогледна,
във миг огледален порочния грях...
Обтегнал безпаметно мисъл нетленна,
в която изгубих се! Не оцелях...
А колко се борих с призраци неми,
мъчително виещи там, в пепелта...
Възкръсвайки бавно, в безумност поеми
безплодно се раждат... нюанси тъга!
Усещаше всичко във мен отшумяло,
изгубено в празен акорд тишина...
И времето в сънища някак е спряло,
пропито от минала, глуха вина...
Часовник отмерва във такт тишината,
изпълва секунди със празна следа...
И твоят дъх, тихо звучащ в самотата,
изтича, притихвайки, след есента...
И още се бориш... непримиримо,
със всички поличби, покълнали в мен.
Изчезна страха ми... необяснимо,
тъй както обсеби незрящия ден...
Повярвай, че искам да спра да немея
и взор да изгубя в небесната шир...
В едно със крилата ти аз да се слея,
частица нетленна във звезден всемир.
...
© Деси Инджева All rights reserved.
