9 ago 2017, 10:30

Преобразяване

  Poesía
1.5K 9 18

Когато ме обичаш ставам песен.

Превръщам в струни електрическите жици.
Светът ми става неудобно тесен,
като костилка, във която зрее птица.

 

Когато ме целунеш, твоят дъх
душата ми, като глухарче, разпилява
в снежинков бял балет от гъши пух.
Раздадох я, но тя не се смалява.

 

Защото ме обичаш, затова
раста като асма широкопръста.
И сладък сок ми капе от гръдта,
щом ти поспреш под сянката ми гъста.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Jane Doe Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ах,Лора,къде изчезна,липсваше ни!!Надявам се,че си набрала сили и творби и сега само ще пускаш!!...Като това ,тук,прекрасно е!!
  • Не я нося, Алекс! Няма я вече. Отбивам се и ви чета, но нямам какво да предложа повече..За сега. Наблегнала съм на друг вид литература и чета с удоволствие..докато ме осени вдъхновение за писане. Ако...
  • Носиш поезията в себе си!... Чета, чета и нямам насищане! Липсваш осезателно!
  • Благодаря и от тук, Мария!
  • Очарованието ми расте! Продължавам да те чета!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...