Когато ме обичаш ставам песен.
Превръщам в струни електрическите жици.
Светът ми става неудобно тесен,
като костилка, във която зрее птица.
Когато ме целунеш, твоят дъх
душата ми, като глухарче, разпилява
в снежинков бял балет от гъши пух.
Раздадох я, но тя не се смалява.
Защото ме обичаш, затова
раста като асма широкопръста.
И сладък сок ми капе от гръдта,
щом ти поспреш под сянката ми гъста.
© Jane Doe Всички права запазени