12 oct 2018, 13:50  

Преобръщане

1.1K 0 7

„Всяка култура се дължи на Слънцето”. Учителя Петър Дънов. 

 

Седях си кротко в битието, 

Материята обвила ми сърцето. 

Но, празен бях, 

като неизползван ковашки мях. 

Духът ми неспокоен, 

повтаряше ми недоволен. 

- Мисли, чети, учи се 

над материята вдигни се. 

Открий светове безброй, 

не превръщай живота си в

                                    покой. 

Реших да го послушам на шега. 

Зачетох книги, умът да разширя. 

И стана Чудо! 

Отвори се врата. 

В сърцето, в ума.

И от този светъл ден, 

Живота не бе същия за мен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Момчил Милчов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...