12 окт. 2018 г., 13:50  

Преобръщане

1.1K 0 7

„Всяка култура се дължи на Слънцето”. Учителя Петър Дънов. 

 

Седях си кротко в битието, 

Материята обвила ми сърцето. 

Но, празен бях, 

като неизползван ковашки мях. 

Духът ми неспокоен, 

повтаряше ми недоволен. 

- Мисли, чети, учи се 

над материята вдигни се. 

Открий светове безброй, 

не превръщай живота си в

                                    покой. 

Реших да го послушам на шега. 

Зачетох книги, умът да разширя. 

И стана Чудо! 

Отвори се врата. 

В сърцето, в ума.

И от този светъл ден, 

Живота не бе същия за мен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Момчил Милчов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...