12 окт. 2018 г., 13:50  

Преобръщане

1.1K 0 7

„Всяка култура се дължи на Слънцето”. Учителя Петър Дънов. 

 

Седях си кротко в битието, 

Материята обвила ми сърцето. 

Но, празен бях, 

като неизползван ковашки мях. 

Духът ми неспокоен, 

повтаряше ми недоволен. 

- Мисли, чети, учи се 

над материята вдигни се. 

Открий светове безброй, 

не превръщай живота си в

                                    покой. 

Реших да го послушам на шега. 

Зачетох книги, умът да разширя. 

И стана Чудо! 

Отвори се врата. 

В сърцето, в ума.

И от този светъл ден, 

Живота не бе същия за мен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Момчил Милчов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...