12.10.2018 г., 13:50  

Преобръщане

1.1K 0 7

„Всяка култура се дължи на Слънцето”. Учителя Петър Дънов. 

 

Седях си кротко в битието, 

Материята обвила ми сърцето. 

Но, празен бях, 

като неизползван ковашки мях. 

Духът ми неспокоен, 

повтаряше ми недоволен. 

- Мисли, чети, учи се 

над материята вдигни се. 

Открий светове безброй, 

не превръщай живота си в

                                    покой. 

Реших да го послушам на шега. 

Зачетох книги, умът да разширя. 

И стана Чудо! 

Отвори се врата. 

В сърцето, в ума.

И от този светъл ден, 

Живота не бе същия за мен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Момчил Милчов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...