„Всяка култура се дължи на Слънцето”. Учителя Петър Дънов.
Седях си кротко в битието,
Материята обвила ми сърцето.
Но, празен бях,
като неизползван ковашки мях.
Духът ми неспокоен,
повтаряше ми недоволен.
- Мисли, чети, учи се
над материята вдигни се.
Открий светове безброй,
не превръщай живота си в
покой.
Реших да го послушам на шега.
Зачетох книги, умът да разширя.
И стана Чудо!
Отвори се врата.
В сърцето, в ума.
И от този светъл ден,
Живота не бе същия за мен.
© Момчил Милчов Всички права запазени