12.10.2018 г., 13:50  

Преобръщане

1.1K 0 7

„Всяка култура се дължи на Слънцето”. Учителя Петър Дънов. 

 

Седях си кротко в битието, 

Материята обвила ми сърцето. 

Но, празен бях, 

като неизползван ковашки мях. 

Духът ми неспокоен, 

повтаряше ми недоволен. 

- Мисли, чети, учи се 

над материята вдигни се. 

Открий светове безброй, 

не превръщай живота си в

                                    покой. 

Реших да го послушам на шега. 

Зачетох книги, умът да разширя. 

И стана Чудо! 

Отвори се врата. 

В сърцето, в ума.

И от този светъл ден, 

Живота не бе същия за мен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Момчил Милчов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...