17 ene 2005, 8:47

Преоткриване

  Poesía
1.6K 0 3
Защо да те търся със поглед навсякъде?
Защо да навеждам глава,
когато ти си във мен?...
Защо да се ровя във дните изминали?
Защо да се плаша от друга,
когато те имам сега?...
Защо да са пълни със сълзи очите ми?
Защо да страдам сама,
когато до мен си в нощта?...
Защо да разнищвам старателно нишките
на нашата обща съдба,
ако от нас зависи тя?...
Защо да стоя по цели нощи разплакана?
Защо да спра да цъфтя,
когато ме искаш сега
като роза неоткъсната,
като сълза неизплакана,
като устни нецелувани?...
Единствена!
Истинска!
Твоя!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Далия Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много е хубаво..И това,и всички останали
  • А аз пак ти благодаря
  • Харесаха ми всички! Пак Браво, макар че се повтарям

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...