17.01.2005 г., 8:47

Преоткриване

1.6K 0 3
Защо да те търся със поглед навсякъде?
Защо да навеждам глава,
когато ти си във мен?...
Защо да се ровя във дните изминали?
Защо да се плаша от друга,
когато те имам сега?...
Защо да са пълни със сълзи очите ми?
Защо да страдам сама,
когато до мен си в нощта?...
Защо да разнищвам старателно нишките
на нашата обща съдба,
ако от нас зависи тя?...
Защо да стоя по цели нощи разплакана?
Защо да спра да цъфтя,
когато ме искаш сега
като роза неоткъсната,
като сълза неизплакана,
като устни нецелувани?...
Единствена!
Истинска!
Твоя!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Далия Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много е хубаво..И това,и всички останали
  • А аз пак ти благодаря
  • Харесаха ми всички! Пак Браво, макар че се повтарям

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...