10 abr 2020, 8:35

Препятствия

  Poesía » Otra
1.4K 4 2

И не звездите са далеко

Защото стъмни ли се аз ги виждам

Не пречат облаците на небето

До дъха ми да достигне

 

Но пречи разстоянието,

Реки и планини, а помежду им

Хищни погледи

Скрити всеки в сянката на собственото знание

Сърцата свещи търсят огъня

На феникс птица да откраднат

 

А най-далеко са очите Ти

Когато са изгубени от моите

Тогава безответни въпросителни

На куките си разпнали покоя

Под кожата прокарват диви

Ласките на тел бодлива

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти за думите, Йоана!
  • И не звездите са далеко
    Защото стъмни ли се аз ги виждам
    ...
    А най-далеко са очите Ти
    Когато са изгубени от моите

    Интересно е, че небето винаги ни гледа. Много хубав и замислящ текст. Асоциации и усещане за една ярка реалност.

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....