10 abr 2020, 8:35

Препятствия 

  Poesía » Otra
1016 3 2

И не звездите са далеко

Защото стъмни ли се аз ги виждам

Не пречат облаците на небето

До дъха ми да достигне

 

Но пречи разстоянието,

Реки и планини, а помежду им

Хищни погледи

Скрити всеки в сянката на собственото знание

Сърцата свещи търсят огъня

На феникс птица да откраднат

 

А най-далеко са очите Ти

Когато са изгубени от моите

Тогава безответни въпросителни

На куките си разпнали покоя

Под кожата прокарват диви

Ласките на тел бодлива

 

© Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ти за думите, Йоана!
  • И не звездите са далеко
    Защото стъмни ли се аз ги виждам
    ...
    А най-далеко са очите Ти
    Когато са изгубени от моите

    Интересно е, че небето винаги ни гледа. Много хубав и замислящ текст. Асоциации и усещане за една ярка реалност.
Propuestas
: ??:??