10 апр. 2020 г., 08:35

Препятствия

1.4K 4 2

И не звездите са далеко

Защото стъмни ли се аз ги виждам

Не пречат облаците на небето

До дъха ми да достигне

 

Но пречи разстоянието,

Реки и планини, а помежду им

Хищни погледи

Скрити всеки в сянката на собственото знание

Сърцата свещи търсят огъня

На феникс птица да откраднат

 

А най-далеко са очите Ти

Когато са изгубени от моите

Тогава безответни въпросителни

На куките си разпнали покоя

Под кожата прокарват диви

Ласките на тел бодлива

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти за думите, Йоана!
  • И не звездите са далеко
    Защото стъмни ли се аз ги виждам
    ...
    А най-далеко са очите Ти
    Когато са изгубени от моите

    Интересно е, че небето винаги ни гледа. Много хубав и замислящ текст. Асоциации и усещане за една ярка реалност.

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...