10.04.2020 г., 8:35

Препятствия

1.4K 4 2

И не звездите са далеко

Защото стъмни ли се аз ги виждам

Не пречат облаците на небето

До дъха ми да достигне

 

Но пречи разстоянието,

Реки и планини, а помежду им

Хищни погледи

Скрити всеки в сянката на собственото знание

Сърцата свещи търсят огъня

На феникс птица да откраднат

 

А най-далеко са очите Ти

Когато са изгубени от моите

Тогава безответни въпросителни

На куките си разпнали покоя

Под кожата прокарват диви

Ласките на тел бодлива

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти за думите, Йоана!
  • И не звездите са далеко
    Защото стъмни ли се аз ги виждам
    ...
    А най-далеко са очите Ти
    Когато са изгубени от моите

    Интересно е, че небето винаги ни гледа. Много хубав и замислящ текст. Асоциации и усещане за една ярка реалност.

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...