6 oct 2010, 9:24

Препъниудавник

  Poesía » Otra
675 0 5

Удавих се в погледа ти,

а слънцето търси пулса ми.

Запушва уши от грохота на ламаринените ми кръвосъдове,

които стар циганин калайдисва,

изтривайки с мръсен парцал

загорялата по дъното меланхолия.

Замирисва на кал и проговорили риби,

преяли с пресипнала тишина

или с последното ми самочувствие.

Препънах се в погледа ти,

а луната блуждае

по стария калдъръм на душата ми.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милко Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Препънах се в погледа ти,
    а луната блуждае
    по стария калдъръм на душата ми."
    Невероятно силен и дълбок стих - впечатляващo прозрениe!!!

  • ... ламаринената камбана на Душата калдъръмено ехти... пулсът ти е търсил Слънцето...
  • Без такива...последно...самочувствие...Много,много харесах!!!Поздрав!
  • Браво! Такъв полезен стар циганин,
    кой ли е !
  • "...загорялата по дъното меланхолия."
    Привет

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...