Препъниудавник
Удавих се в погледа ти,
а слънцето търси пулса ми.
Запушва уши от грохота на ламаринените ми кръвосъдове,
които стар циганин калайдисва,
изтривайки с мръсен парцал
загорялата по дъното меланхолия.
Замирисва на кал и проговорили риби,
преяли с пресипнала тишина
или с последното ми самочувствие.
Препънах се в погледа ти,
а луната блуждае
по стария калдъръм на душата ми.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Милко Христов Всички права запазени
!
