6.10.2010 г., 9:24 ч.

Препъниудавник 

  Поезия » Друга
542 0 5

Удавих се в погледа ти,

а слънцето търси пулса ми.

Запушва уши от грохота на ламаринените ми кръвосъдове,

които стар циганин калайдисва,

изтривайки с мръсен парцал

загорялата по дъното меланхолия.

Замирисва на кал и проговорили риби,

преяли с пресипнала тишина

или с последното ми самочувствие.

Препънах се в погледа ти,

а луната блуждае

по стария калдъръм на душата ми.

© Милко Христов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "Препънах се в погледа ти,
    а луната блуждае
    по стария калдъръм на душата ми."
    Невероятно силен и дълбок стих - впечатляващo прозрениe!!!

  • ... ламаринената камбана на Душата калдъръмено ехти... пулсът ти е търсил Слънцето...
  • Без такива...последно...самочувствие...Много,много харесах!!!Поздрав!
  • Браво! Такъв полезен стар циганин,
    кой ли е !
  • "...загорялата по дъното меланхолия."
    Привет
Предложения
: ??:??