Удавих се в погледа ти,
а слънцето търси пулса ми.
Запушва уши от грохота на ламаринените ми кръвосъдове,
които стар циганин калайдисва,
изтривайки с мръсен парцал
загорялата по дъното меланхолия.
Замирисва на кал и проговорили риби,
преяли с пресипнала тишина
или с последното ми самочувствие.
Препънах се в погледа ти,
а луната блуждае
по стария калдъръм на душата ми.