Patrizzia (Надежда Ангелова)
2200 18454
12 jun 2024, 14:29

Прераждане 

  Poesía » De amor
267 5 7

И все в кривините животът ме тика,
напук ли, с ината ли пак оцелях.
Не идвам на себе си – там няма никой,
презирам лъжата и черния страх,

 

от който очите ми стават големи,
изплакват безмълвно и рима, и звук,
горчат измълчани до втръсване теми...
Сама изоставям се... Тръгвам от тук.

 

Полека стопявам се... Тъжна, проклета...
Извай ме щастлива от восъка бял,
под пръстите влюбени пак да засветя...
Смириш ли ме, знай – затова си живял.

 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??