Patrizzia (Надежда Ангелова)
2247 18463
Jun 12, 2024, 2:29 PM

Прераждане 

  Poetry » Love
296 5 7

И все в кривините животът ме тика,
напук ли, с ината ли пак оцелях.
Не идвам на себе си – там няма никой,
презирам лъжата и черния страх,

 

от който очите ми стават големи,
изплакват безмълвно и рима, и звук,
горчат измълчани до втръсване теми...
Сама изоставям се... Тръгвам от тук.

 

Полека стопявам се... Тъжна, проклета...
Извай ме щастлива от восъка бял,
под пръстите влюбени пак да засветя...
Смириш ли ме, знай – затова си живял.

 

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??