15 feb 2008, 10:58

Прераждане 

  Poesía » Filosófica
584 0 14

Кръстопът...

Обърканост...

Не, всъщност пълна яснота

на центъра на тази пустота.

Разхвърляни мечти разпиляни,

обесени надежди развенчани,

безброй покани отказани

и изгреви от очите разрязани.

Кръстопът...

Очакване...

Палаво огънче в очите,

портокалов цвят покрил косите,

Луна надничаща във здрача,

отиде си... но аз не плача

и сега времето препуска,

но този кръстопът не ме напуска,

в сърцето ми заседнал е упадъчно,

променя ме, прераждам се загадъчно.

© Силвия Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??