15 feb 2008, 10:58

Прераждане

811 0 14

Кръстопът...

Обърканост...

Не, всъщност пълна яснота

на центъра на тази пустота.

Разхвърляни мечти разпиляни,

обесени надежди развенчани,

безброй покани отказани

и изгреви от очите разрязани.

Кръстопът...

Очакване...

Палаво огънче в очите,

портокалов цвят покрил косите,

Луна надничаща във здрача,

отиде си... но аз не плача

и сега времето препуска,

но този кръстопът не ме напуска,

в сърцето ми заседнал е упадъчно,

променя ме, прераждам се загадъчно.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Силвия Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...