Feb 15, 2008, 10:58 AM

Прераждане 

  Poetry » Phylosophy
629 0 14

Кръстопът...

Обърканост...

Не, всъщност пълна яснота

на центъра на тази пустота.

Разхвърляни мечти разпиляни,

обесени надежди развенчани,

безброй покани отказани

и изгреви от очите разрязани.

Кръстопът...

Очакване...

Палаво огънче в очите,

портокалов цвят покрил косите,

Луна надничаща във здрача,

отиде си... но аз не плача

и сега времето препуска,

но този кръстопът не ме напуска,

в сърцето ми заседнал е упадъчно,

променя ме, прераждам се загадъчно.

© Силвия All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??