Прераждане
Кръстопът...
Обърканост...
Не, всъщност пълна яснота
на центъра на тази пустота.
Разхвърляни мечти разпиляни,
обесени надежди развенчани,
безброй покани отказани
и изгреви от очите разрязани.
Кръстопът...
Очакване...
Палаво огънче в очите,
портокалов цвят покрил косите,
Луна надничаща във здрача,
отиде си... но аз не плача
и сега времето препуска,
но този кръстопът не ме напуска,
в сърцето ми заседнал е упадъчно,
променя ме, прераждам се загадъчно.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Силвия Всички права запазени
