19 nov 2007, 12:19

Прераждане... 

  Poesía » Otra
1104 0 23
 

 

Изтръгнати стенания от безтегловности,

промушват се в безжизнената паст...

Палачът не посява безусловности,

отсичайки плътта им до... несвяст.

Отритнати, безпаметни съгласия,

на кръст стърчат с олющени бразди,

в които са посяти безпристрастия,

от минали прераждания и... съдби.

Във сляпост е съшито наказание,

изплакано в молитви... без сълзи.

Кому бе нужно тихо опрощение!?...

И след пробуждане болезнено кърви.

На път - безверие се стича тишина,

уютен пристан в изтерзаното безвремие.

От незавършени стремления в духа,

до провидения в зачатъчното суеверие...

Прохождащите мисли в необятното,

пълзят в безпътие към раждащия миг...

Събуждайки зова на всеобхватното,

кармичен порив във душевния светлик

...

 

 

 

 

 

© Деси Инджева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??