19 nov 2007, 12:19

Прераждане...

  Poesía » Otra
1.4K 0 23
 

 

Изтръгнати стенания от безтегловности,

промушват се в безжизнената паст...

Палачът не посява безусловности,

отсичайки плътта им до... несвяст.

Отритнати, безпаметни съгласия,

на кръст стърчат с олющени бразди,

в които са посяти безпристрастия,

от минали прераждания и... съдби.

Във сляпост е съшито наказание,

изплакано в молитви... без сълзи.

Кому бе нужно тихо опрощение!?...

И след пробуждане болезнено кърви.

На път - безверие се стича тишина,

уютен пристан в изтерзаното безвремие.

От незавършени стремления в духа,

до провидения в зачатъчното суеверие...

Прохождащите мисли в необятното,

пълзят в безпътие към раждащия миг...

Събуждайки зова на всеобхватното,

кармичен порив във душевния светлик

...

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деси Инджева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...