Изтръгнати стенания от безтегловности,
промушват се в безжизнената паст...
Палачът не посява безусловности,
отсичайки плътта им до... несвяст.
Отритнати, безпаметни съгласия,
на кръст стърчат с олющени бразди,
в които са посяти безпристрастия,
от минали прераждания и... съдби.
Във сляпост е съшито наказание,
изплакано в молитви... без сълзи.
Кому бе нужно тихо опрощение!?...
И след пробуждане болезнено кърви.
На път - безверие се стича тишина,
уютен пристан в изтерзаното безвремие.
От незавършени стремления в духа,
до провидения в зачатъчното суеверие...
Прохождащите мисли в необятното,
пълзят в безпътие към раждащия миг...
Събуждайки зова на всеобхватното,
кармичен порив във душевния светлик
...
© Деси Инджева Все права защищены