19 нояб. 2007 г., 12:19

Прераждане...

1.4K 0 23
 

 

Изтръгнати стенания от безтегловности,

промушват се в безжизнената паст...

Палачът не посява безусловности,

отсичайки плътта им до... несвяст.

Отритнати, безпаметни съгласия,

на кръст стърчат с олющени бразди,

в които са посяти безпристрастия,

от минали прераждания и... съдби.

Във сляпост е съшито наказание,

изплакано в молитви... без сълзи.

Кому бе нужно тихо опрощение!?...

И след пробуждане болезнено кърви.

На път - безверие се стича тишина,

уютен пристан в изтерзаното безвремие.

От незавършени стремления в духа,

до провидения в зачатъчното суеверие...

Прохождащите мисли в необятното,

пълзят в безпътие към раждащия миг...

Събуждайки зова на всеобхватното,

кармичен порив във душевния светлик

...

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Деси Инджева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...