19 nov 2008, 12:54

Прераждане

  Poesía
827 0 8
Ще отмина като утро. Без магьосник.
Магиите са за нещо недостъпно.
Ръцете на тила си ще кръстосам
и слепешката ще последвам твойте стъпки.

Но пак ще се родя. Във безметежност.
Метежното поставя куп предели.
Мъка, скръб и болка - само тежест,
която с други трябва да споделяш.

Но пак ще разцъфтя. След черен облак.
Всеки дъжд нахрани ме с чупливост.
Непознати устни с тайнствена парола
само от това не стават сиви.

Но няма да е днес. Видях звездите.
И нямаше спектакъл. Нито огън.
Нали когато те оставят диря,
отиват да потърсят дух при Бога?

И няма да умра от леден вятър.
Нито от куршум. Топя патрони.
Не би могла във бяс дори земята
със бунт за мъст от теб да ме прогони.

Ала след време в някой свод ще се разпръсна,
до безкрайност премалял под зли окови.
Но с пирони във душата ще възкръсна,
поискал пак да сетя твойта обич...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Шуманов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Откровения е една огромна библиотека от произведения,нужни са дни наред,за да обходиш само с чувство малка част от нея,но се радвам,че откривам творящи души като теб,чета те с радост!
  • Много ми хареса стихчето...Имаш 6 от мен!!!
  • ммм не си пренебрегнат, Вальо може би просто хората остават без думи като прочетат стихотворението ти! ( както се случи и с мен )
    поздравявам те най-най-искрено за таланта ти (sun)
  • "И няма да умра от леден вятър.
    Нито от куршум. Топя патрони.
    Не би могла във бяс дори земята
    със бунт за мъст от теб да ме прогони..."
    не се оплаквай, че си пренебрегнатТи си щастливо четен, повярвай ми
  • Благодаря ви
    И все пак, много малко прочитания и тук
    Защо съм пренебрегнат ;(

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...