19.11.2008 г., 12:54

Прераждане

825 0 8
Ще отмина като утро. Без магьосник.
Магиите са за нещо недостъпно.
Ръцете на тила си ще кръстосам
и слепешката ще последвам твойте стъпки.

Но пак ще се родя. Във безметежност.
Метежното поставя куп предели.
Мъка, скръб и болка - само тежест,
която с други трябва да споделяш.

Но пак ще разцъфтя. След черен облак.
Всеки дъжд нахрани ме с чупливост.
Непознати устни с тайнствена парола
само от това не стават сиви.

Но няма да е днес. Видях звездите.
И нямаше спектакъл. Нито огън.
Нали когато те оставят диря,
отиват да потърсят дух при Бога?

И няма да умра от леден вятър.
Нито от куршум. Топя патрони.
Не би могла във бяс дори земята
със бунт за мъст от теб да ме прогони.

Ала след време в някой свод ще се разпръсна,
до безкрайност премалял под зли окови.
Но с пирони във душата ще възкръсна,
поискал пак да сетя твойта обич...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Шуманов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Откровения е една огромна библиотека от произведения,нужни са дни наред,за да обходиш само с чувство малка част от нея,но се радвам,че откривам творящи души като теб,чета те с радост!
  • Много ми хареса стихчето...Имаш 6 от мен!!!
  • ммм не си пренебрегнат, Вальо може би просто хората остават без думи като прочетат стихотворението ти! ( както се случи и с мен )
    поздравявам те най-най-искрено за таланта ти (sun)
  • "И няма да умра от леден вятър.
    Нито от куршум. Топя патрони.
    Не би могла във бяс дори земята
    със бунт за мъст от теб да ме прогони..."
    не се оплаквай, че си пренебрегнатТи си щастливо четен, повярвай ми
  • Благодаря ви
    И все пак, много малко прочитания и тук
    Защо съм пренебрегнат ;(

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...