2 dic 2010, 20:19

Прераждане 

  Poesía » Otra
499 0 5

Блуднице нощ,

пак си при мене,

пак нашепваш ми

с неми слова

за отминала младост,

за отминала обич,

за отминали страсти,

за жарки лета...

Пак в косите ми

пръсти заровила,

тихо нашепваш

за мъртви мечти,

а вън листопадът

тихо се сипе,

засипващ спомени

и стари следи...

Не, не казвай,

че всичко е свършило,

че само мракът

хищно чака навън...

Знам, че това

е моята есен,

че зима ще дойде

след нея, уви...

Но после нали

има пролет и лято,

слънце и раждат се

свежи треви?

Моята пролет

цъфти във очите

и в усмивката звънка

на внучката ми...

Блуднице нощ,

не плаши ме със мрака,

аз блестя преродена

в две детски очи...

© Надежда Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Прекрасен стих!
  • Благодаря.Имам двама сина,а внучката прилича на менИ знам,че няма да изчезна просто такада са ни живи и здрави децата и внуците стиховете ни може да бъдат забравени,но нас все ще ни има,все прераждащи се в детски очи нали?
  • Благодаря.Чувството е страхотно.Дай боже всекиму
  • Това е истинското прераждане.
    Това е вечността.
    Браво за светлите чувства и оптимизма!
  • Браво!!!
Propuestas
: ??:??