Прераждане
Блуднице нощ,
пак си при мене,
пак нашепваш ми
с неми слова
за отминала младост,
за отминала обич,
за отминали страсти,
за жарки лета...
Пак в косите ми
пръсти заровила,
тихо нашепваш
за мъртви мечти,
а вън листопадът
тихо се сипе,
засипващ спомени
и стари следи...
Не, не казвай,
че всичко е свършило,
че само мракът
хищно чака навън...
Знам, че това
е моята есен,
че зима ще дойде
след нея, уви...
Но после нали
има пролет и лято,
слънце и раждат се
свежи треви?
Моята пролет
цъфти във очите
и в усмивката звънка
на внучката ми...
Блуднице нощ,
не плаши ме със мрака,
аз блестя преродена
в две детски очи...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Всички права запазени
И знам,че няма да изчезна просто така
