11 ene 2017, 14:46

Прераждане

899 0 0

Живеем, умираме.
Давим се във мрак,
обзети от болка и тъга,
с мъничко любов,
но не и към света.
Каква е разликата:
роден, живял, умрял,
или нероден и неумрял?
Ангелите на живота,
от малки крилете им строшават,
заставени да скитат,
в епоха на разруха.
Ще отидем в Ада или Рая?
Отговор на въпроса няма...
И как да има, като ние
живеем в Ад и Рай според зависи.
Прераждаме се
и пак започваме от А до Я.
Във ново време и сред нови хора,
но роден е сам и сам човек умира,
гние постепенно до сетния си дъх.
Борим се за успех, кариера и развитие,
но живота губим постепенно,
а на сетния си дъх
живота виждаме на лента.
И се питаме отново
какво пропуснахме, че не успяхме?


Виктор Димитров

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сейтън Димитров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...