11 янв. 2017 г., 14:46

Прераждане

902 0 0

Живеем, умираме.
Давим се във мрак,
обзети от болка и тъга,
с мъничко любов,
но не и към света.
Каква е разликата:
роден, живял, умрял,
или нероден и неумрял?
Ангелите на живота,
от малки крилете им строшават,
заставени да скитат,
в епоха на разруха.
Ще отидем в Ада или Рая?
Отговор на въпроса няма...
И как да има, като ние
живеем в Ад и Рай според зависи.
Прераждаме се
и пак започваме от А до Я.
Във ново време и сред нови хора,
но роден е сам и сам човек умира,
гние постепенно до сетния си дъх.
Борим се за успех, кариера и развитие,
но живота губим постепенно,
а на сетния си дъх
живота виждаме на лента.
И се питаме отново
какво пропуснахме, че не успяхме?


Виктор Димитров

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сейтън Димитров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...