11.01.2017 г., 14:46

Прераждане

896 0 0

Живеем, умираме.
Давим се във мрак,
обзети от болка и тъга,
с мъничко любов,
но не и към света.
Каква е разликата:
роден, живял, умрял,
или нероден и неумрял?
Ангелите на живота,
от малки крилете им строшават,
заставени да скитат,
в епоха на разруха.
Ще отидем в Ада или Рая?
Отговор на въпроса няма...
И как да има, като ние
живеем в Ад и Рай според зависи.
Прераждаме се
и пак започваме от А до Я.
Във ново време и сред нови хора,
но роден е сам и сам човек умира,
гние постепенно до сетния си дъх.
Борим се за успех, кариера и развитие,
но живота губим постепенно,
а на сетния си дъх
живота виждаме на лента.
И се питаме отново
какво пропуснахме, че не успяхме?


Виктор Димитров

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сейтън Димитров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...