3 ene 2014, 10:08  

Прераждания

  Poesía
951 0 0

Прераждания

 

Десетки пъти раждах се и умирах.

Стотици пъти в Ада горях.

Обичах те и те презирах,

но да те забравя - така и не успях.

 

Все по тъмни пътеки вървях.
В мрака напразно се взирах.
На враговете си много време мълчах.

С желание за  мъст в душата - твърде дълго живях...

 

Десетки пъти раждах се и умирах.

Стотици пъти в Ада горях.

Да те сглобя в стихове се опитвах,

а на края себе си разпилях...


                                                       


                                                            Н.К. 05.09.2013

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Николинка Кирилова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...