3.01.2014 г., 10:08  

Прераждания

952 0 0

Прераждания

 

Десетки пъти раждах се и умирах.

Стотици пъти в Ада горях.

Обичах те и те презирах,

но да те забравя - така и не успях.

 

Все по тъмни пътеки вървях.
В мрака напразно се взирах.
На враговете си много време мълчах.

С желание за  мъст в душата - твърде дълго живях...

 

Десетки пъти раждах се и умирах.

Стотици пъти в Ада горях.

Да те сглобя в стихове се опитвах,

а на края себе си разпилях...


                                                       


                                                            Н.К. 05.09.2013

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николинка Кирилова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....