ЛуЛу
49 222
21 nov 2017, 8:31

Пламък 

  Poesía » De amor
954 1 2

Не чакай, любими, при теб да се върна!

Нима си забравил за мрачните дни?

Романа с искрящия плам ще разгърна – 

да видиш как всичко без свян изгори.

 

Очите ти бяха окови от лудост.

Защо ме остави да крея във тях?

Дали се срамуваш от своята грубост?

От моите съ̀лзи и черния грях?

 

Забрави ли как те обичах – безумно?

За теб се снижавах до пепел и прах.

А ти ме удави в морето безлунно...

Стопих се до пяна. Тогава разбрах,

 

че ти си ми всичко – сърцето, душата.

Убиваш ме, зная, но раждам се пак...

Обичай ме, мили, за теб съм жената,

която е пламък в беззвездния мрак.

© Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Хубаво е, че си пламък, Момиче.
    Защото в любовта или гориш, или те няма...
    Бъди!
  • Много саможертвено! Саможертвата омръзва. Да знаеш. Иначе, стихът е много хубав! Много влюбен!
Propuestas
: ??:??