Не чакай, любими, при теб да се върна!
Нима си забравил за мрачните дни?
Романа с искрящия плам ще разгърна –
да видиш как всичко без свян изгори.
Очите ти бяха окови от лудост.
Защо ме остави да крея във тях?
Дали се срамуваш от своята грубост?
От моите съ̀лзи и черния грях?
Забрави ли как те обичах – безумно?
За теб се снижавах до пепел и прах.
А ти ме удави в морето безлунно...
Стопих се до пяна. Тогава разбрах, ...